Малката базилика е изградена през втората половина на V век в чест на Базилиск – главният военен командир на провинция Тракия. Той останал в историята, когато през 471 г. успял да отблъсне от града разбунтувалите се готи. През 475 г. Базилиск станал Император, но само след 20 месеца бил свален от предшественика си, който унищожил всички следи от съществуването му, включително и надписите, вградени в мозайката на Базиликата. Един от впечатляващите елементи в базиликата е баптистерият.Той е бил проектиран като място за кръщение на новородени и на възрастни хора. Имал два входа – един за езичници и един за християни. Имал и мраморен басейн с форма на кръст, дълбок 1 м. Мраморни колони поддържали изящен покрив, а подът извън басейна бил украсен с едни от най-хубавите мозайки в тази част на империята: двойка гълъби и елен. Гълъбите символизирали Светия Дух, а еленът – душата, която се стреми към Бог. Руините на археологическия паметник са открити случайно през 1988 г. при изграждането на панелен блок. Тъй като се смята за едно от най-ранните свидетелства за християнството по българските земи и доказателство за изключителното майсторство при създаване на подови мозайки в късноантичния Филипопол, базиликата е реставрирана и отворена за посетители на 20 септември 2013.

Археологически подлез – Подова украса на аристократичен дом от края на III в.Известен е като дом „Ейрене” заради намерения там образ на жена, подписана с това име. Със своя перистилен план жилищната сграда е била типичен представител на богатия градски дом във Филипопол. Мозайките от жилищната сграда съчетават изобразителни елементи от източните и западните римски провинции и са свидетелство за съществуването на местно мозаечно ателие.

Около крепостната порта Хисар капия през вековете се е изградил уникален архитектурно-исторически ансамбъл, един от символите на Пловдив. На това място портата съществува от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка (калдъръма) се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от ІІ век. Сегашният вид определя доминираща средновековна преправка от ХІІ – ХІV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХ век портата е претърпяла нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода ХІІ – ХІV в. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величествения си корпус се надвесва над Хисар капия. На юг крепостната стена потъва в недрата на високото дворно пространство на църквата „Св. св. Константин и Елена”. От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните оградни зидове, фасада на Куюмджиевата къща и главната фасада на дома на Димитър Георгиади.

Римски стадион – Намира се на площад „Джумаята”Построен е през Iiв.по модел на Делфийския стадион.Разположен е в естествената падина между Таксим тепе и Сахат тепе ,склоновете са използвани за разполагане седалките за зрители. В древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторските битки и спортни състезания. Днес се вижда северната дъга на стадиона с 13 реда седалки,засводеният северен вход и част от пистата.

Стара турска баня построена през XVI в. Нарича се Чифте (двойка)защото  има мъжко и женско отделение. Археологическите изследвания показват, че в близост до това място е съществувала ранно средновековна църква. Открита е известната плоча от олтарна преграда с изображение на лъв и лъвица, сега се съхранява в Градския археологически музей. Сградата се използва като интересен център за съвременно изкуство.

НЕБЕТ ТЕПЕ – Тук се намират останките от древнотракийския град Евмолпия, възникнал като един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкрити са основни компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха-здрави крепостни стени, ограждащи светилища и аристократичен дворец. Много интересна е най-древната част от крепостта – каменен градеж без спойка от грубо обработени блокове ломен камък. Небет тепе обхваща северния дял от масива на Трихълмието. Запазени са преправки на северната крепостна стена от времето на Юстиниян Велики (VIв.) с изградена потерна - таен сводест изход, който със стъпала води до подножието на хълма и южния бряг на Марица. Крепостните стени на Небет тепе са преправяни и през Средновековието. Много добре личат преустройствата от времето на Втората българска държава. Тогава били разкрити и големи водохранилища. Впечатляващо е правоъгълно водохранилище, което имало сводесто покритие и вместимост от 300 000 литра.

Античен одеон и Античен форум - Форумът е най-големият форумен комплекс на територията на България. На него е бил съсредоточен административният, икономическият, културният и религиозният живот на античния град. Намира се от южната страна на Централна поща.Северната страна на форумния комплекс е заета с обществени сгради.Тук е ситуирана първата градска съкровищница на Мизия и Тракия.В северозападния ъгъл е Одеонът на форумния комплекс. Той е  със 300-350 места. Съдържа всички елементи на покрита театрална сграда. Открити са ценни мраморни фрагменти от сградата, надпис върху постамент на императорска статуя, галерия със запазени антични зидове, оригинални мраморни полуколони и 87 сребърни монети, вероятно укрити при готското нашествие. Днес е място за концертни изяви. Моля имайте предвид, че този обект е представен тук преди реконструкцията, която започна 2019 година.

Археологически музей – Тук се пази археологическото богатство на Древна Тракия. През своето съществуване той се утвърждава като втори по големина и значимост в страната с фонд от над 80 000 музейни единици. Сред експонатите от националнo и световно значение са богатата колекция от неолитна керамика и култова пластика, обредното огнище от Небет тепе, богато украсени тракийски доспехи и др. Впечатляващо е прочутото Панагюрско златно съкровище от края на IV в.пр.н.е., съставено от 9 уникално украсени златни съда с общо тегло 6,164 кг. Забележителния мраморен фриз с изображения на божества, релефни украси от античния стадион и от други забележителни сгради на Филипопол.

Античният театър е една от главните обществени сгради на античния Филипопол. ул. Цар Ивайло тел.: 032/ 634 008 Лятно работно време /април-октомври/: 9:00 - 18:00 Зимно работно време /ноември-март/: 9:00 - 17:30 Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък от месеца – за ученици и пенсионери Античният театър на Филипопол е един от най-добре запазените антични театри в света. Разположен е на южния склон на Трихълмието, в седловината между Таксим тепе и Джамбаз тепе. Разкрит от пловдивските археолози и възстановен в началото на 80-те години на XX в., Античният театър на Филипопол е сред най-значимите от времето на Римската империя. Наскоро отрит и разчетен надпис върху постамент за статуя посочва, че театърът е бил построен през 90-те години на I век сл. Хр., когато градоначалник на Филипопол е бил Тит Флавий Котис – потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията и отговорник за строежите. Откритото зрително пространство включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Зрителните места обграждат сцената – орхестра, която е с форма на подкова и диаметър 26,64 м. Освен за театрални представления, се е използвал за гладиаторски и ловни игри и за седалище на Общото събрание на римската провинция Тракия (тракон коинон) . Бил е действащ до края на IV в. и е побирал около 6 000 зрители. Над сводестия проход на втория ранг седалки е имало ложа за императора и почетните лица. Днес Античният театър е една от емблемите на град Пловдив и е адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив. Той е функционираща сцена за оперно, музикално и драматично изкуство. Сред най-значимите събития са ежегодният Международен фолклорен фестивал, Оперният фестивал “Opera Open”, Рок фестивалът “Sounds of the Ages” и много други. Този обект е преставен тук преди да бъде реконструиран,разликата е само в сцената, която сега не е с този постамент.