Този забележителен възрожденски дом е построен през 1863 г. изцяло в стила на европейския класицизъм. Но някои чужди изследователи не без основание оприличават сградата с италианско палацо от епохата на Ренесанса. Негов собственик е известния търговец и възрожденски общественик Никола Недкович. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен четириколонен портик с кръгли арки. Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени.Стаите са богато декорирани и имат строго определено предназначение. ”Зелената стая” е женската,”червената” е гостната,”лилавата”е трапезарията,а „оранжевата” всекидневната.  В стаите към двора са изобразени пейзажи с изгледи от различни европейски градове. Днес къщата на Недкович е обзаведена като експозиция „Старинен градски тип”, представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от ХІХ век. Изложени са мебели и вещи на фамилия Недкович.

Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни премиери, срещи с едни от изявените творци на страната. Неповторимата й атмосфера е символ на грижовното отношение и любов към ценностите на изкуството и техните създатели. Тази великолепна сграда е построена в началото на 19-и век и се намира на ъгъла между улиците “4-ти януари”, “Д-р Стоилов” и “Антраник”. Голямата порта откъм улицата и срещуположната й врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна, с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има четири стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.

Историческият музей в Пловдив се представя с 4 големи отдела, създадени в различни години и обединени през 1993 г. Те проследяват историческото минало на Пловдив и Пловдивския край от ранноосманския период (ХV-ХVІІ в.) до съвремието. Експозиция "Българските земи през ХV – ХІХ век и епохата на Българското Възраждане" е създадена през 1954 г. и се помещава в къщата на богатия пловдивски търговец Димитър Георгиади. Построена е от родопския майстор хаджи Георги Хаджийски през 1848 г. Собственикът й, богатият пловдивски търговец абаджия Георги Кендинденоглу, я завещава,като зестра на дъщеря си Елена, омъжена за Димитър Георгиади. Експозицията представя ранноосманския период (ХV – ХVІІ в.) и съпротивата на местното население срещу чуждото владичество. Отделено е по-специално внимание на епохата на Възраждането. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи и ценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Раковски, Левски и Ботев. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис.

Къща Хиндлиян -Построена е от неизвестен майстор/1835 - 1840/ по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на двете сгради. Хиндлияновият двор обединява стопански постройки, баня и маза. Представителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж. Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи. Чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от шест месеца върху изписването на всички стени отвътре и отвън с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. По стените са изрисувани красиви наивистични пейзажи от Цариград, Венеция, Стокхолм и други градове. В северната част на сградата е мазата (домашно хранилище за ценности), здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Къщата е обзаведена с оригинална старинна мебелировка и е едно истинско бижу в колекцията от възрожденски къщи на Стария град.

Данова къща – Изградена е върху извисена скала и гледката към нея откъм ул. „Съборна” е великолепна. Разположена е в красив двор, приличащ на небесна тераса. В нея е живял Христо Груев Данов – основателят на организираното българско книгоиздаване и носи името му. Отвътре е украсена с богати стенописи от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазена е оригинална зидана печка. Днес в къщата се помещава експозицията на отдел „Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането” на Историческия музей.

Куюмджиева къща –Етнографски музеи- една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи – дома на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу. Построена е през 1847 г. и отразява вкуса на богатия пловдивчанин. Сградата е с площ 570 кв.м. и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната й страна. Добре озеленения двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителни размери – 18.5/11 м. Просторните стаи и изписани стени са украсени с геометрично профилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани „слънца” и елегантно извити „алафранги”. Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика. По настоящем в Куюмджиевата къща се помещава Етнографският музей. Експозицията показва богатата материална и духовна култура на Пловдивския край, обхващан исторически територията между Стара планина и Средните Родопи и от горното течение на Марица до Чирпанските възвишения. Проследено е развитието на селското стопанство, занаятите и търговията. Представено е голямото разнообразие на народната култура – облекло, тъкани, шевици, музика и танци на основните етнографски групи в региона – рупци и тракийци. Музеят съхранява над 40 000 движими паметници на културата.