Skip to Content

Категория: градска среда

Няма коментари

Археологически подлез

Археологически подлез – Подова украса на аристократичен дом от края на III в.Известен е като дом „Ейрене” заради намерения там образ на жена, подписана с това име. Със своя перистилен план жилищната сграда е била типичен представител на богатия градски дом във Филипопол. Мозайките от жилищната сграда съчетават изобразителни елементи от източните и западните римски провинции и са свидетелство за съществуването на местно мозаечно ателие.

1 коментар

Гребна база

Уникалният спортен комплекс е разположен в северозападната част на града. Той е най-голeмият на Балканите. Комплексът включва стадион, гребна база, закрит плувен басейн, открити и закрити тенис кортове и лекоатлетическа писта. До него може да стигнете с автобус №10

1 коментар

Хисар капия

Около крепостната порта Хисар капия през вековете се е изградил уникален архитектурно-исторически ансамбъл, един от символите на Пловдив. На това място портата съществува от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка (калдъръма) се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от ІІ век. Сегашният вид определя доминираща средновековна преправка от ХІІ – ХІV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХ век портата е претърпяла нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода ХІІ – ХІV в. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величествения си корпус се надвесва над Хисар капия. На юг крепостната стена потъва в недрата на високото дворно пространство на църквата „Св. св. Константин и Елена”. От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните оградни зидове, фасада на Куюмджиевата къща и главната фасада на дома на Димитър Георгиади.

Няма коментари

Жълтото училище ул. ”Тодор Самодумов”

Жълтото училище Наречено е така заради оцветяването на фасадите му. Всъщност това е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на базата на известното епархийско училище „Св. Св. Кирил и Методий” и настанена в новата специално построена за целта сграда. Построена е от известния брациговски майстор Тодор Дамов.Това е и единствената стара обществена постройка, която и до днес се използва по предназначение. На източния ъгъл, между улиците”Цар Ивайло” и”Тодор Самодумов”, са запазени оргинални надписи на български и османо-турски, в които се съобщава, че училището е построено през 1868 година с благоволението на султан Абдул Азис хан.

9 коментара

Альоша/хълм Бунарджика/

Альоша/хълм Бунарджика/ - 234 м.н.в. На заравнената част се издига руският паметник, открит през 1881г.в чест на загиналите за освобождението на България от османско робство руски войни. Встрани от него, на самия връх на хълма, се издига внушителна статуя с височина 10.5 метра.Това е паметникът на Съветската армия, повече известен с името „Альоша”. Оттам се открива чудесна панорамна гледка към Пловдив и Родопите.

Няма коментари

Цар-Симеоновата градина

Замислена и осъществена по проект на швейцареца Люсиен Шевалас, известен като придворен градинар на турския султан Абдул Азис от края на ХІХ век. Обявена е за паметник на парковото изкуство. В градината са запазени от времето на нейното създаване класическия фонтан на богинята на плодородието Деметра, изваян от италианския скулптор Арнолдо Дзоке. Фонтанът е и единствената реликва, напомняща за първото българско изложение, проведено на мястото на днешния парк. Други известни фонтани са „Рибарчето” и „Мечката”. Има много паметници на български духовни водачи, съвременни скулптурни композиции и пластики. Навътре в парка се намира езерото с пеещите фонтани, които през лятото привличат хиляди пловдивчани и гости на Пловдив.

1 коментар

Площад Стефан Стамболов

Площад "Стефан Стамболов " – на този площад се намира красивата сграда на община Пловдив.Тук някога е имало жилищен квартал, който през 70-те години на ХIX в. е съборен и на негово място е изграден настоящият площад. Има открита сцена, на която се провеждат фестивални представления.

Няма коментари

Площад съединение – Паметникът на Съединението

Изграден е през 1985 г. от скулптора Величко Минеков с размери 12 метра. Фигурата на млада жена олицетворява съединението на България, а двете разперени крила на птица символизират стремежа към единство и освободен живот на двете разединени части на страната (Княжество България и Източна Румелия в годините 1878 до 1885 г.)

Няма коментари

Римски стадион

Римски стадион – Намира се на площад „Джумаята”Построен е през Iiв.по модел на Делфийския стадион.Разположен е в естествената падина между Таксим тепе и Сахат тепе ,склоновете са използвани за разполагане седалките за зрители. В древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторските битки и спортни състезания. Днес се вижда северната дъга на стадиона с 13 реда седалки,засводеният северен вход и част от пистата.

3 коментара

Небет тепе

НЕБЕТ ТЕПЕ – Тук се намират останките от древнотракийския град Евмолпия, възникнал като един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкрити са основни компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха-здрави крепостни стени, ограждащи светилища и аристократичен дворец. Много интересна е най-древната част от крепостта – каменен градеж без спойка от грубо обработени блокове ломен камък. Небет тепе обхваща северния дял от масива на Трихълмието. Запазени са преправки на северната крепостна стена от времето на Юстиниян Велики (VIв.) с изградена потерна - таен сводест изход, който със стъпала води до подножието на хълма и южния бряг на Марица. Крепостните стени на Небет тепе са преправяни и през Средновековието. Много добре личат преустройствата от времето на Втората българска държава. Тогава били разкрити и големи водохранилища. Впечатляващо е правоъгълно водохранилище, което имало сводесто покритие и вместимост от 300 000 литра.