Археологически подлез – Подова украса на аристократичен дом от края на III в.Известен е като дом „Ейрене” заради намерения там образ на жена, подписана с това име. Със своя перистилен план жилищната сграда е била типичен представител на богатия градски дом във Филипопол. Мозайките от жилищната сграда съчетават изобразителни елементи от източните и западните римски провинции и са свидетелство за съществуването на местно мозаечно ателие.

Уникалният спортен комплекс е разположен в северозападната част на града. Той е най-голeмият на Балканите. Комплексът включва стадион, гребна база, закрит плувен басейн, открити и закрити тенис кортове и лекоатлетическа писта. До него може да стигнете с автобус №10

Около крепостната порта Хисар капия през вековете се е изградил уникален архитектурно-исторически ансамбъл, един от символите на Пловдив. На това място портата съществува от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка (калдъръма) се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от ІІ век. Сегашният вид определя доминираща средновековна преправка от ХІІ – ХІV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХ век портата е претърпяла нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода ХІІ – ХІV в. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величествения си корпус се надвесва над Хисар капия. На юг крепостната стена потъва в недрата на високото дворно пространство на църквата „Св. св. Константин и Елена”. От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните оградни зидове, фасада на Куюмджиевата къща и главната фасада на дома на Димитър Георгиади.

Альоша/хълм Бунарджика/ - 234 м.н.в. На заравнената част се издига руският паметник, открит през 1881г.в чест на загиналите за освобождението на България от османско робство руски войни. Встрани от него, на самия връх на хълма, се издига внушителна статуя с височина 10.5 метра.Това е паметникът на Съветската армия, повече известен с името „Альоша”. Оттам се открива чудесна панорамна гледка към Пловдив и Родопите.

Замислена и осъществена по проект на швейцареца Люсиен Шевалас, известен като придворен градинар на турския султан Абдул Азис от края на ХІХ век. Обявена е за паметник на парковото изкуство. В градината са запазени от времето на нейното създаване класическия фонтан на богинята на плодородието Деметра, изваян от италианския скулптор Арнолдо Дзоке. Фонтанът е и единствената реликва, напомняща за първото българско изложение, проведено на мястото на днешния парк. Други известни фонтани са „Рибарчето” и „Мечката”. Има много паметници на български духовни водачи, съвременни скулптурни композиции и пластики. Навътре в парка се намира езерото с пеещите фонтани, които през лятото привличат хиляди пловдивчани и гости на Пловдив.

Площад "Стефан Стамболов " – на този площад се намира красивата сграда на община Пловдив.Тук някога е имало жилищен квартал, който през 70-те години на ХIX в. е съборен и на негово място е изграден настоящият площад. Има открита сцена, на която се провеждат фестивални представления.

Изграден е през 1985 г. от скулптора Величко Минеков с размери 12 метра. Фигурата на млада жена олицетворява съединението на България, а двете разперени крила на птица символизират стремежа към единство и освободен живот на двете разединени части на страната (Княжество България и Източна Румелия в годините 1878 до 1885 г.)

Римски стадион – Намира се на площад „Джумаята”Построен е през Iiв.по модел на Делфийския стадион.Разположен е в естествената падина между Таксим тепе и Сахат тепе ,склоновете са използвани за разполагане седалките за зрители. В древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторските битки и спортни състезания. Днес се вижда северната дъга на стадиона с 13 реда седалки,засводеният северен вход и част от пистата.

НЕБЕТ ТЕПЕ – Тук се намират останките от древнотракийския град Евмолпия, възникнал като един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкрити са основни компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха-здрави крепостни стени, ограждащи светилища и аристократичен дворец. Много интересна е най-древната част от крепостта – каменен градеж без спойка от грубо обработени блокове ломен камък. Небет тепе обхваща северния дял от масива на Трихълмието. Запазени са преправки на северната крепостна стена от времето на Юстиниян Велики (VIв.) с изградена потерна - таен сводест изход, който със стъпала води до подножието на хълма и южния бряг на Марица. Крепостните стени на Небет тепе са преправяни и през Средновековието. Много добре личат преустройствата от времето на Втората българска държава. Тогава били разкрити и големи водохранилища. Впечатляващо е правоъгълно водохранилище, което имало сводесто покритие и вместимост от 300 000 литра.

Античният театър е една от главните обществени сгради на античния Филипопол. ул. Цар Ивайло тел.: 032/ 634 008 Лятно работно време /април-октомври/: 9:00 - 18:00 Зимно работно време /ноември-март/: 9:00 - 17:30 Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък от месеца – за ученици и пенсионери Античният театър на Филипопол е един от най-добре запазените антични театри в света. Разположен е на южния склон на Трихълмието, в седловината между Таксим тепе и Джамбаз тепе. Разкрит от пловдивските археолози и възстановен в началото на 80-те години на XX в., Античният театър на Филипопол е сред най-значимите от времето на Римската империя. Наскоро отрит и разчетен надпис върху постамент за статуя посочва, че театърът е бил построен през 90-те години на I век сл. Хр., когато градоначалник на Филипопол е бил Тит Флавий Котис – потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията и отговорник за строежите. Откритото зрително пространство включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Зрителните места обграждат сцената – орхестра, която е с форма на подкова и диаметър 26,64 м. Освен за театрални представления, се е използвал за гладиаторски и ловни игри и за седалище на Общото събрание на римската провинция Тракия (тракон коинон) . Бил е действащ до края на IV в. и е побирал около 6 000 зрители. Над сводестия проход на втория ранг седалки е имало ложа за императора и почетните лица. Днес Античният театър е една от емблемите на град Пловдив и е адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив. Той е функционираща сцена за оперно, музикално и драматично изкуство. Сред най-значимите събития са ежегодният Международен фолклорен фестивал, Оперният фестивал “Opera Open”, Рок фестивалът “Sounds of the Ages” и много други. Този обект е преставен тук преди да бъде реконструиран,разликата е само в сцената, която сега не е с този постамент.