Малката базилика е изградена през втората половина на V век в чест на Базилиск – главният военен командир на провинция Тракия. Той останал в историята, когато през 471 г. успял да отблъсне от града разбунтувалите се готи. През 475 г. Базилиск станал Император, но само след 20 месеца бил свален от предшественика си, който унищожил всички следи от съществуването му, включително и надписите, вградени в мозайката на Базиликата. Един от впечатляващите елементи в базиликата е баптистерият.Той е бил проектиран като място за кръщение на новородени и на възрастни хора. Имал два входа – един за езичници и един за християни. Имал и мраморен басейн с форма на кръст, дълбок 1 м. Мраморни колони поддържали изящен покрив, а подът извън басейна бил украсен с едни от най-хубавите мозайки в тази част на империята: двойка гълъби и елен. Гълъбите символизирали Светия Дух, а еленът – душата, която се стреми към Бог. Руините на археологическия паметник са открити случайно през 1988 г. при изграждането на панелен блок. Тъй като се смята за едно от най-ранните свидетелства за християнството по българските земи и доказателство за изключителното майсторство при създаване на подови мозайки в късноантичния Филипопол, базиликата е реставрирана и отворена за посетители на 20 септември 2013.

Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.” е разположена в непосредствена близост до площад „Съединение”. Помещава се в сградата, служела на Областното събрание на Източна Румелия (автономна провинция на Османската империя). След Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) в нея се помещава Пловдивската народна библиотека. Експозицията е създадена през 1985 година в чест на 100-годишнината от Съединението на България. В същата година е изграден и паметникът, разположен на едноименния площад срещу сградата на музея. Експозицията представя интересния период от историята на Пловдив, когато той е бил столица на Източна Румелия.

Този забележителен възрожденски дом е построен през 1863 г. изцяло в стила на европейския класицизъм. Но някои чужди изследователи не без основание оприличават сградата с италианско палацо от епохата на Ренесанса. Негов собственик е известния търговец и възрожденски общественик Никола Недкович. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен четириколонен портик с кръгли арки. Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени.Стаите са богато декорирани и имат строго определено предназначение. ”Зелената стая” е женската,”червената” е гостната,”лилавата”е трапезарията,а „оранжевата” всекидневната.  В стаите към двора са изобразени пейзажи с изгледи от различни европейски градове. Днес къщата на Недкович е обзаведена като експозиция „Старинен градски тип”, представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от ХІХ век. Изложени са мебели и вещи на фамилия Недкович.

Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни премиери, срещи с едни от изявените творци на страната. Неповторимата й атмосфера е символ на грижовното отношение и любов към ценностите на изкуството и техните създатели. Тази великолепна сграда е построена в началото на 19-и век и се намира на ъгъла между улиците “4-ти януари”, “Д-р Стоилов” и “Антраник”. Голямата порта откъм улицата и срещуположната й врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна, с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има четири стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.

Историческият музей в Пловдив се представя с 4 големи отдела, създадени в различни години и обединени през 1993 г. Те проследяват историческото минало на Пловдив и Пловдивския край от ранноосманския период (ХV-ХVІІ в.) до съвремието. Експозиция "Българските земи през ХV – ХІХ век и епохата на Българското Възраждане" е създадена през 1954 г. и се помещава в къщата на богатия пловдивски търговец Димитър Георгиади. Построена е от родопския майстор хаджи Георги Хаджийски през 1848 г. Собственикът й, богатият пловдивски търговец абаджия Георги Кендинденоглу, я завещава,като зестра на дъщеря си Елена, омъжена за Димитър Георгиади. Експозицията представя ранноосманския период (ХV – ХVІІ в.) и съпротивата на местното население срещу чуждото владичество. Отделено е по-специално внимание на епохата на Възраждането. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи и ценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Раковски, Левски и Ботев. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис.

Къща Хиндлиян -Построена е от неизвестен майстор/1835 - 1840/ по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на двете сгради. Хиндлияновият двор обединява стопански постройки, баня и маза. Представителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж. Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи. Чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от шест месеца върху изписването на всички стени отвътре и отвън с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. По стените са изрисувани красиви наивистични пейзажи от Цариград, Венеция, Стокхолм и други градове. В северната част на сградата е мазата (домашно хранилище за ценности), здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Къщата е обзаведена с оригинална старинна мебелировка и е едно истинско бижу в колекцията от възрожденски къщи на Стария град.

Данова къща – Изградена е върху извисена скала и гледката към нея откъм ул. „Съборна” е великолепна. Разположена е в красив двор, приличащ на небесна тераса. В нея е живял Христо Груев Данов – основателят на организираното българско книгоиздаване и носи името му. Отвътре е украсена с богати стенописи от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазена е оригинална зидана печка. Днес в къщата се помещава експозицията на отдел „Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането” на Историческия музей.

Археологически музей – Тук се пази археологическото богатство на Древна Тракия. През своето съществуване той се утвърждава като втори по големина и значимост в страната с фонд от над 80 000 музейни единици. Сред експонатите от националнo и световно значение са богатата колекция от неолитна керамика и култова пластика, обредното огнище от Небет тепе, богато украсени тракийски доспехи и др. Впечатляващо е прочутото Панагюрско златно съкровище от края на IV в.пр.н.е., съставено от 9 уникално украсени златни съда с общо тегло 6,164 кг. Забележителния мраморен фриз с изображения на божества, релефни украси от античния стадион и от други забележителни сгради на Филипопол.

Куюмджиева къща –Етнографски музеи- една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи – дома на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу. Построена е през 1847 г. и отразява вкуса на богатия пловдивчанин. Сградата е с площ 570 кв.м. и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната й страна. Добре озеленения двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителни размери – 18.5/11 м. Просторните стаи и изписани стени са украсени с геометрично профилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани „слънца” и елегантно извити „алафранги”. Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика. По настоящем в Куюмджиевата къща се помещава Етнографският музей. Експозицията показва богатата материална и духовна култура на Пловдивския край, обхващан исторически територията между Стара планина и Средните Родопи и от горното течение на Марица до Чирпанските възвишения. Проследено е развитието на селското стопанство, занаятите и търговията. Представено е голямото разнообразие на народната култура – облекло, тъкани, шевици, музика и танци на основните етнографски групи в региона – рупци и тракийци. Музеят съхранява над 40 000 движими паметници на културата.